Проф. Люк Монтание откри вируса на СПИН, но умря скаран с научната общност
Превърна ли нобеловият лауреат, който защити медиците ни в Либия, в мистификация и собствената си гибел? През последните години той споделяше спорни теории, граничещи с конспирации
Едва ли нечия гибел е предизвиквала повече въпросителни, останали часове наред без отговор. Особено пък, когато става дума за знаменит академик, изобретател на вируса на СПИН и притежател на Нобелова премия за физиология и медицина през 2008 година
На 9 февруари първи уеб сайтът на в. “Франс соар ” написа, че проф. Люк Монтание е умрял ден по-рано, на 8 февруари, в американската болница в Ньои сюр Сен, заобиколен от фамилията си. Имайки поради възрастта на учения - 89 година, сходна вест не би изглеждала по никакъв начин странна. А и изданието се базираше на информация, получена от близкия помощник на професора Жерар Гийом.
Странното бе, че в идващите часове гибелта не бе доказана, нито отречена от нито една друга френска, американска или английска авторитетна медия, нито от институция - държавна или научна. Дори реномираният институт “Пастьор ”, където Монтание работеше години наред, не уточни дата на гибелта в биографията му, която стои на уеб страницата му, а негови представители оповестиха, че няма по какъв начин да ревизират тъжната вест. Агенция Агенция Франс Прес също уточни, че среща “сериозни усложнения ” в тази посока.
Затова пък в мрежата, най-много в туитър, се развихри същинска стихия. Едни твърдяха, че става дума за слух и нобелистът е жив и здрав, само че източниците не бяха почтени за доверие.
Други посочваха, че Монтание фактически е умрял, само че събитието е било подминато с гробно безмълвие от френските управляващи и от медиите, на които “бил комплициран намордник ”. Обявиха това за скрит план и скандал
В един от постовете в туитър въпреки всичко се появи някакво от малко малко рационално пояснение - че професорът самичък поискал за гибелта му да бъде известен само “Франс соар ” (известен със мощно спорните си позиции във връзка с рецесията с коронавируса), а останалите медии да изпаднат в суматоха дали е истина, или неистина. Сякаш и в края на дните си Люк Монтание, който бе фамозен подбудител на спокойствието на университетските среди, се е забавлявал от мисълта каква блъсканица ще посее с траялата 24 ч мистификация към последния си мирис.
Едва на 10 февруари вечерта първо “Либерасион ”, а след това всички останали издания в Париж потвърдиха - да, мъртъв е, безконечна му памет. Някои цитираха кметството в Ньои, където бил получен смъртният акт.
Известен с неповторимо чепатия си темперамент, откривателят на вируса на СПИН бе на нож както с множеството от представителите на научните среди, по този начин и с множеството издания, които го подлагаха на критика за противоречивите му позиции, изключително в последните години. Според друга доста спорна фигура във френската медицина - доктор Дидие Раул (един от най-големите последователи на лекуването на COVID-19 с хидрохлорохин), откриването на вируса на СПИН му е донесло популярност и “Нобел ”, само че и изключителна неприязън от страна на сътрудниците му.
Ученият не се боеше да провокира бурни полемики, само че и да пази до дъно позициите си, когато бе уверен в тях. Така се случи по време на процеса в Либия против българските медици, когато той не се поколеба нито за момент да заложи престижа си, с цел да каже истината - че българите нямат пръст в тази ситуация в Бенгази, а става дума за вътрешноболнична зараза, почнала преди тяхното идване и траяла и след техния арест. Не е ясно до каква степен свидетелските му показания са имали значение за либийския съд, само че те активизираха международното публично мнение, че се прави една голяма неправда и се търсят изкупителни жертви за една тежка покруса със инфектирани деца.
Монтание е член на Националния център за научни проучвания - еквивалента на нашата Българска академия на науките, от 1960 година Тогава той е едвам на 28 година Изкачва стъпалата на кариерата едно след друго, получава редица оценки за работата си, става началник на департамента по вирусна онкология на института “Пастьор ”, до момента в който на 20 май 1983 година идва звездният му момент - ръководеният от него екип за първи път разпознава ХИВ вируса. Това изстрелва учения във висините. Освен за института “Пастьор ” той работи за Нюйорксия университет, става и шеф на Световната фондация за проучвания и предварителна защита на СПИН. Споровете му с американския вирусолог Робърт Гало за това кой е първооткривателят, се проточиха с години и доведоха освен до правосъдни битки, само че даже и до дипломатически търкания сред Франция и Съединени американски щати.
Макар и след много дълго очакване, през 2008 година Люк Монтание получи и “Нобел ” за физиология и медицина за достиженията си, свързани с вируса на СПИН. Само няколко месеца по-късно той хвърли всички в изненада, като разгласи, че организмът самичък се пази по-добре от ХИВ, в случай че имунитетът е добър и с помощта на здравословно хранене, богато на антиоксиданти.
В последните години Монтание изрази и други изказвания, които безусловно скандализираха френското общество, и освен него. Обвиняваха го в измамничество поради поддръжката му за съмнителни теории като тази за паметта на водата (според нея водата има памет за субстанциите, с които е била в контакт, даже когато те към този момент не са налични), за лекуването на аутизма с антибиотици, защото е породен от зараза, или от заболяването болестта на Паркинсон с дестилат от ферментирала папая. Монтание твърдеше, че ДНК оставя електромагнитна диря във водата, посредством която може да бъдат диагностицирани редица тежки заболявания. Именитият французин се опълчи през 2017 година на 11-те наложителни ваксини във Франция и съобщи, че имунизирането на бебетата е отговорно за случаи на неочаквана гибел, а имунизациите последователно тровят популацията
В оня миг в. “Фигаро ” написа: “Това бе неговата научна смъртна присъда след дълго поглъщане ”. 106 членове на Академията на науките и медицината го жигосаха обществено.
След приемането на “Нобела ” го укоряваха, че е почнал да се занимава с неща, които въобще не са от неговата подготвеност, че лансираните от него тези в доста случаи граничат с конспирациите, че опонират на всякаква научна нравственос и са рискови за здравето.
С експлоадирането на пандемията от ковид популярният вирусолог се трансформира в същински гуру на антиваксърите с безапелационната си позиция против наложителното имунизиране на избрани групи от френското население. Стигна се до такава степен, че му приписаха изказванието, че имунизираните против СОVID-19 нямат никакъв късмет да оцелеят, което се оказа след това класическа подправена вест.
Истина е обаче, че професорът изрази мнение, че коронавирусът, предизвикал толкоз несгоди на актуалното човечество, е изкуствено основан. “Стигнахме до заключението, че върху този вирус е имало операция. Върху част от него, не върху целия ”, съобщи Монтание през април 2020 година, като допусна, че върху вируса са работили професионално молекулярни биолози, евентуално в търсене на ваксина против СПИН. Истина е и друго негово мнение - че имунизациите водят до разновидностите на вируса и до появяването на новите разновидности.
Затова и след потвъжданието, че си е отишъл вечно, някои френски издания не се тормозиха да напишат: “Откри вируса на СПИН, само че умря като парий, загърбен от научните среди... ”.
Едва ли нечия гибел е предизвиквала повече въпросителни, останали часове наред без отговор. Особено пък, когато става дума за знаменит академик, изобретател на вируса на СПИН и притежател на Нобелова премия за физиология и медицина през 2008 година
На 9 февруари първи уеб сайтът на в. “Франс соар ” написа, че проф. Люк Монтание е умрял ден по-рано, на 8 февруари, в американската болница в Ньои сюр Сен, заобиколен от фамилията си. Имайки поради възрастта на учения - 89 година, сходна вест не би изглеждала по никакъв начин странна. А и изданието се базираше на информация, получена от близкия помощник на професора Жерар Гийом.
Странното бе, че в идващите часове гибелта не бе доказана, нито отречена от нито една друга френска, американска или английска авторитетна медия, нито от институция - държавна или научна. Дори реномираният институт “Пастьор ”, където Монтание работеше години наред, не уточни дата на гибелта в биографията му, която стои на уеб страницата му, а негови представители оповестиха, че няма по какъв начин да ревизират тъжната вест. Агенция Агенция Франс Прес също уточни, че среща “сериозни усложнения ” в тази посока.
Затова пък в мрежата, най-много в туитър, се развихри същинска стихия. Едни твърдяха, че става дума за слух и нобелистът е жив и здрав, само че източниците не бяха почтени за доверие.
Други посочваха, че Монтание фактически е умрял, само че събитието е било подминато с гробно безмълвие от френските управляващи и от медиите, на които “бил комплициран намордник ”. Обявиха това за скрит план и скандал
В един от постовете в туитър въпреки всичко се появи някакво от малко малко рационално пояснение - че професорът самичък поискал за гибелта му да бъде известен само “Франс соар ” (известен със мощно спорните си позиции във връзка с рецесията с коронавируса), а останалите медии да изпаднат в суматоха дали е истина, или неистина. Сякаш и в края на дните си Люк Монтание, който бе фамозен подбудител на спокойствието на университетските среди, се е забавлявал от мисълта каква блъсканица ще посее с траялата 24 ч мистификация към последния си мирис.
Едва на 10 февруари вечерта първо “Либерасион ”, а след това всички останали издания в Париж потвърдиха - да, мъртъв е, безконечна му памет. Някои цитираха кметството в Ньои, където бил получен смъртният акт.
Известен с неповторимо чепатия си темперамент, откривателят на вируса на СПИН бе на нож както с множеството от представителите на научните среди, по този начин и с множеството издания, които го подлагаха на критика за противоречивите му позиции, изключително в последните години. Според друга доста спорна фигура във френската медицина - доктор Дидие Раул (един от най-големите последователи на лекуването на COVID-19 с хидрохлорохин), откриването на вируса на СПИН му е донесло популярност и “Нобел ”, само че и изключителна неприязън от страна на сътрудниците му.
Ученият не се боеше да провокира бурни полемики, само че и да пази до дъно позициите си, когато бе уверен в тях. Така се случи по време на процеса в Либия против българските медици, когато той не се поколеба нито за момент да заложи престижа си, с цел да каже истината - че българите нямат пръст в тази ситуация в Бенгази, а става дума за вътрешноболнична зараза, почнала преди тяхното идване и траяла и след техния арест. Не е ясно до каква степен свидетелските му показания са имали значение за либийския съд, само че те активизираха международното публично мнение, че се прави една голяма неправда и се търсят изкупителни жертви за една тежка покруса със инфектирани деца.
Монтание е член на Националния център за научни проучвания - еквивалента на нашата Българска академия на науките, от 1960 година Тогава той е едвам на 28 година Изкачва стъпалата на кариерата едно след друго, получава редица оценки за работата си, става началник на департамента по вирусна онкология на института “Пастьор ”, до момента в който на 20 май 1983 година идва звездният му момент - ръководеният от него екип за първи път разпознава ХИВ вируса. Това изстрелва учения във висините. Освен за института “Пастьор ” той работи за Нюйорксия университет, става и шеф на Световната фондация за проучвания и предварителна защита на СПИН. Споровете му с американския вирусолог Робърт Гало за това кой е първооткривателят, се проточиха с години и доведоха освен до правосъдни битки, само че даже и до дипломатически търкания сред Франция и Съединени американски щати.
Макар и след много дълго очакване, през 2008 година Люк Монтание получи и “Нобел ” за физиология и медицина за достиженията си, свързани с вируса на СПИН. Само няколко месеца по-късно той хвърли всички в изненада, като разгласи, че организмът самичък се пази по-добре от ХИВ, в случай че имунитетът е добър и с помощта на здравословно хранене, богато на антиоксиданти.
В последните години Монтание изрази и други изказвания, които безусловно скандализираха френското общество, и освен него. Обвиняваха го в измамничество поради поддръжката му за съмнителни теории като тази за паметта на водата (според нея водата има памет за субстанциите, с които е била в контакт, даже когато те към този момент не са налични), за лекуването на аутизма с антибиотици, защото е породен от зараза, или от заболяването болестта на Паркинсон с дестилат от ферментирала папая. Монтание твърдеше, че ДНК оставя електромагнитна диря във водата, посредством която може да бъдат диагностицирани редица тежки заболявания. Именитият французин се опълчи през 2017 година на 11-те наложителни ваксини във Франция и съобщи, че имунизирането на бебетата е отговорно за случаи на неочаквана гибел, а имунизациите последователно тровят популацията
В оня миг в. “Фигаро ” написа: “Това бе неговата научна смъртна присъда след дълго поглъщане ”. 106 членове на Академията на науките и медицината го жигосаха обществено.
След приемането на “Нобела ” го укоряваха, че е почнал да се занимава с неща, които въобще не са от неговата подготвеност, че лансираните от него тези в доста случаи граничат с конспирациите, че опонират на всякаква научна нравственос и са рискови за здравето.
С експлоадирането на пандемията от ковид популярният вирусолог се трансформира в същински гуру на антиваксърите с безапелационната си позиция против наложителното имунизиране на избрани групи от френското население. Стигна се до такава степен, че му приписаха изказванието, че имунизираните против СОVID-19 нямат никакъв късмет да оцелеят, което се оказа след това класическа подправена вест.
Истина е обаче, че професорът изрази мнение, че коронавирусът, предизвикал толкоз несгоди на актуалното човечество, е изкуствено основан. “Стигнахме до заключението, че върху този вирус е имало операция. Върху част от него, не върху целия ”, съобщи Монтание през април 2020 година, като допусна, че върху вируса са работили професионално молекулярни биолози, евентуално в търсене на ваксина против СПИН. Истина е и друго негово мнение - че имунизациите водят до разновидностите на вируса и до появяването на новите разновидности.
Затова и след потвъжданието, че си е отишъл вечно, някои френски издания не се тормозиха да напишат: “Откри вируса на СПИН, само че умря като парий, загърбен от научните среди... ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ